Home Българите по Света Албанската пролет. Как лозунгът „Велика Албания” се превърна в „Аллах...

Албанската пролет. Как лозунгът „Велика Албания” се превърна в „Аллах е велик”

Като прелюдия към нова македонска кървава Коледа*

Текст от блога на зам.-председателя на ВМРО Ангел Джамбазки

Петък, 11.05.2012, започна Албанската пролет в Македония. По аналогия с Арабската пролет в страните от Северна Африка и Близкия изток – пред джамиите. Всеки петък, след голямата молитва, албанците от всички краища на Македония ще правят протести срещу „славянския”  гнет в Република Македония. От местната джамия до сградите на местната и централната власт.

Причина за протестите на албанците  е операция „Чудовище”, в рамките на която ислямисти – албанци бяха задържани и обвинени за наистина чудовищното петорно убийство край Смилковци – на 4 момчета и един по-възрастен човек от селото.

Албанците твърдят и ще твърдят, че са набедени и са жертва на заговор и гнет от страна на правителството. Исканията и скандиранията им – от „Аллах е велик” и „Смърт на гяурите” до „Велика Албания”. Властта твърди и ще твърди, че е установила, разкрила и задържала извършителите.

Това са формалните причини и поводи за протестите на албанците. Истинските причини обаче са съвсем други. Коренят се в обществено-икономическата и политическата ситуация в Република Македония и района. Тя би трябвало да се основава на Охридския мирен договор. Който предполагаше често декларативното преодоляване, чрез няколко подписа, на огромните етнически противоречия в обществото и различните гледни точки за бъдещето на държавата. Това очаквано не се случи. Въпреки договора, който предвижда математическите 25 % участие на албанците в обществото,  то все по-отчетливо и все по-категорично и необратимо се разделя на две. При това, на две все по-враждуващи части. Които живеят все по-разделено. От двете страни и на Вардар,а и на държавата.

За това има просто и ясно обяснение, неразбираемо нито за западните наблюдатели и коментатори, нито за нашенските „либерал-демократи”, които се упражняват по темата Македония  – просто албанците имат свои планове. Намират се в национален, демографски и политически подем. Поразително напомнят на българската нация в средата на 19-ти век. И смятат да осъществят националното си обединение.

За това допринася и идиотската „антиквизация” на Груев(-ич)ски, която превърна столицата Скопие в строителна площадка на театралната сцена на безумна политико-историческа гротеска и посмешище, наречена „Скопие 2014”. За неизкушените от темата – просръбското правителство в Скопие се опитва да изгради „македонска” национална идентичност върху античността.

Започна се с тв клип, в който глас зад кадър, представящ се за Господ, размишлява върху сътворението на света и уведомява зрителите, че първата „бяла” раса са „македоноидите”.  След което виден „учЕн” от МАНУ разкри възрастта на „македонската” азбука – „седумдесет и седем иляди години”… с което с шут изрита Кирил, Методий и учениците им от историческата сцена направо в прамакедоноидния космос. След това поздравът на мобилните оператори при влизане на територията на Р Македония се преобрази до нещо подобно на „Добре дошли в Македония, люлката на цивилизацията” …

Финалните акорди на „антиквизацията” – стремеж да се докаже невъзможното, а именно, че населението в Македония има античен, а не „славянски”(т.е. български) произход могат да се видят в центъра на Скопие днес. В невероятния хаос от епохи, стилове и грандомания, съжителстват Гоце Делчев и император Юстиниян ІІ, Дамян Груев и сръбският сатрап Темпо, цар СамОил и статуя на дърво с ръце. На фона на огромни антични сгради и закотвени във Вардар антични галери. Над всички, разбира се, доминира огромната статуя на Александър Велики.

Това историческо и политическо безумие очаквано предизвиква реакцията на  албанците. Които в противовес градят площада „Скендербег” от другата страна на Вардар, в Старата чаршия. На статуята на Александър противостои статуята на Георги Кастриоти – Скендербег. Също на кон, също с оръжие в ръка.

Техният политически проект също се промени. Ако преди десетилетие албанците бяха склонни да „делят” Македония, едновременно вътре (под формата на кантонизация и федерализация) и  навън – между съседните държави, днес вече не говорят за делене. Просто смятат да я превземат цялата. Демографски и етнически.

Затова мнозина наблюдатели оправдано смятат, че зад серията етнически провокации в Македония, завършили с наистина чудовищния разстрел край Железарското езеро стоят интереси, различни от албанските. От напрежението кървава печалба вади на първо място властта в Македония – все по-авторитарният, самовлюбен и самозабравящ се мини-диктатор Груевски не е ходил на редовни избори вече 7 години. На два пъти провокира предсрочни избори, с медийни фишеци, които само той можеше да ги спечели. Междувременно удуши всяка противостояща му се медия или обществена структура, чрез серия от шантажи, провокации и откровено политическо насилие. Още толкова междувременно, безработицата в Македония достига размерите на епидемия, а икономиката е в колапс. Сега Груевски ще се пробва да събира подкрепа, „воювайки” с новата заплаха – албанският ислямизъм…

Да припомним кой управлява Македония – отлично организирано в медийно-икономико-политическа клика малцинство, съставено от власи, сърбомани и югоносталгици. Основен стълб, а и говорител на тази просръбска, влашка и антибългарска клика е сърбинът Латас и неговата медийна миниимперия. Произходът и политическата биография на Груевски са неразривно свързани с Белград. Не случайно го наричат „Груевич”. Неговата политика е откровено антибългарска и донякъде антигръцка. Но преди всичко просръбска.

Интересите на Сърбия не позволяват членството на Македония в НАТО и ЕС преди това на Сърбия. По много причини. Интересът на Сърбия е сблъсъкът с албанците да е в Македония, а не в Косово, Боянов(яц )о и Прешево. Интересът на Сърбия е борбата им с албанците в тези територии да е борба с „исляма”. Вероятно затова първите, които лансираха „албанската” връзка в клането край Железарското езеро, бяха сръбските медии. Далеч преди всякаква официална информация в самата Македония. И вероятно затова първият, който предложи „помощ” беше сръбският министър на вътрешните работи. И вероятно за това фантомната  албанска „армия”, която призова за нова война в Македония, се „обади” от Косово, подозрително близо до малкото останали сръбски анклави там.

От трета страна, досега не се беше случвало на албанска демонстрация зеленото знаме на войнстващия ислям да доминира над червеното знаме с двуглавия албански орел. „Старите” политически албански водачи – и Джафери, и Тачи, и Ахмети – са албански националисти, но в никакъв случай не са нито религиозни фанатици, още по-малко ислямисти. Напротив, част от тях, като Али Ахмети и обкръжението му, са по-скоро марксисти. Тяхната борба не е джихадът, а Велика Албания.

Скорошните протести извадиха на преден план ново поколение лидери на албанците в Македония. С дълги бради, традиционни мюсюлмански облекла и фанатичен блясък в очите. Хора, които извадиха на преден план знамето на пророка и призива „Аллах е велик”. За пръв път в центъра на Скопие сблъсъкът става религиозен, а не национален. Върви цялостна промяна на лицата, които организират и контролират албанската общност в Македония.

И се превръща в една брънка, една част от зелената ислямистка дъга през Балканите: Босна – Санджак – Косово – Западна Македония – България – Турция. Такава операция не е по силите на местните албански духовни водачи от Яя джамия в Скопие. Такава операция се планира, организира и повежда на много по-високо ниво. Например във Вашингтон и Анкара. Обществено известно е, че Косово е частна държава, контролирана от САЩ, важна етапна станция по пътя на дрогата. Най-голямата американска база в Европа е базата „Бондстийл” в Косово. Не случайно Ердоган изрази готовност за турска военна помощ при създаването на Велика Албания и разделението на Македония.

Не случайно „Албанската пролет” е абсолютно копие на арабските такива – поредната американска мръсна операция, която предвижда срива на определена държава, години на хаос, кръвопролитие и разруха и в края на краищата победа на радикалния ислям в съответната държава. Справка – Тунис, Египет, Либия, Сирия… само в рамките на последните две години. И започва с протести на млади ислямисти, намерили се в „Twitter” … които, разбира се, искат повече „права”. Които после се „снабдяват” незнайно откъде с калашници, РПГ-та и ПКТ-та, монтират ги върху раздрънкани пикапи и превръщат „протеста” в „революция”. Разбира се, с решаващата подкрепа на съответния американски въздушен флот. Който налага с ракетни удари съответната „демокрация” на съответната територия.

И тук важният въпрос е за безнадеждно липсващата българска позиция. Която не е простата подигравка с античното безумие. Не е и национално-предателската безгръбначна, безволева и безусловна подкрепа за просръбската власт в Скопие, която демонстрира и декларира българското правителство.

В Македония предстоят кървави сблъсъци за остатъците от българското наследство. Както и в самата България впрочем. Всеки ще трябва да си избере страна и поведение.

Албанската пролет започна. Предстои горещо лято и барутна есен. След което идва Коледа. Календарно, исторически и политически.

*Македонската кървава Коледа – от Уикипедия, свободната енциклопедия:

Кървавата Коледа или Кървавият Божик е кампания от политически репресии през януари 1945 г., епизод от политическия терор в Социалистическа република Македония, при който са ликвидирани или малтретирани без съд или присъда хора с изявено българско самосъзнание. Жестокостите, извършени от комунистическите власти, започват на 7 януари – християнския празник Коледа по стар стил.

По нареждане на маршал Тито са погубени 1200 българи, списъците за които са подготвени от Лазар Колишевски. Целта е била да се заличи българското самосъзнание и да се ускори процесът на македонизация на населението. Според Веселин Ангелов по време на репресиите през 1945 г. в Охридско и Преспанско са убити 23 000 българи, а други 130 000 българи са изселени, изгонени и преследвани, изпращани в концлагерите на Титова Югославия.

Убитите в Скопие са 63 души, във Велес – 54, в Куманово – 48, в Битоля – 36, в Щип – 77, в Прилеп – 35, при село Владимирово, Беровско – 330 души. Край Охридското и Преспанското езеро, в планината Галичица край село Тешево са избити много българи, а телата са хвърляни в Преспанското езеро. Във Велес телата са закопани зад черквата „Свети Спас“ и край Пуста кула.

снимка: Борис Грданоски, АП

16 май 2012

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

Последни Новини

Коментари