Г-жо Майдел, какви ще са приоритетите в работата Ви през настоящата година?

Не мога да си представя политик в България или Европа, за когото основен приоритет да не е справянето с кризите, които притискат от месеци всеки гражданин и бизнес. За изминалите две години някак се научихме да живеем с коронавируса, макар и с много жертви и на висока цена. Адаптирахме се като общество и краят на тази криза се вижда.

Но можем ли да се научим да живеем с годишна инфлация от 8%, колкото е тя за 2021 г. в България? Ако не направим нещо, за да намалим цената на енергийните ресурси, ще се озовем в продължителен период от постоянно поскъпване на живота, на всички стоки и услуги. Тази ситуация от само себе си определя и моя основен приоритет през 2022 г. като български представител в Европейския парламент (ЕП) – да работя за разумни политики и мерки, които да ограничат покачването на цените до поносимо и приемливо ниво.

Като член на комисиите по промишленост и енергетика и по икономически и парични въпроси в ЕП ще внеса поправки във важни законодателства, които имат потенциала да направят прехода към устойчива икономика неприемливо скъп.

В края на 2021 г. бях определена за един от докладчиците по фундаментално законодателство за развитието на технологиите в Европа. Става въпрос за законодателен акт за изкуствения интелект, което е първата в света цялостна рамка от правила за тази технология. Целта е да зададем световните стандарти за развитието и прилагането на системи за изкуствен интелект, така че да намалим рисковете за граждани и компании, които все по-често ще използват технологията. Но в същото време трябва да осигурим достатъчно свобода и стимули за европейските компании да развиват иновации и да растат като конкуренти на големите технологични компании от САЩ и Китай.

Инициирахте създаването на наръчник за бизнеса по киберсигурност. Ще ни разкажете ли малко повече за тази инициатива?

Вярвам, че за да има работеща дигитална икономика, ключов аспект е киберсигурността. Според проучване на Европейската агенция за киберсигурност около половината от бизнесите в Европа биха фалирали, ако станат жертва на кибератака. Затова с отговорност преди година изявих желание и получих възможността да бъда докладчик в групата на ЕНП в ЕП по обновената Директива за мрежова и информационна сигурност.

В рамките на продължаващите все още законодателни преговори за мен е ясно, че независимо какви правила коментираме, най-важното е да има подкрепа за бизнесите, които са тези, които трябва да ги приложат. Не бих искала малките и средни предприятия (МСП) да се сблъскват с поредния формуляр, изискан от Брюксел, а да виждат подадена ръка за общата цел – безопасни дигитални процеси и икономически растеж.

Именно затова и реших да инициирам практически наръчник по киберсигурност, който съдържа всичко, което един бизнес трябва да знае. В документа е включена практически полезна информация за повишаване на сигурност­та на МСП, както и мерки за предотвратяване на основните киберрискове. Той е свободен за ползване и разпространение и може да бъде свален от моя уебсайт.

Един от проблемите за бизнеса в цяла Европа е драстичното покачване на цената на електроенергията. Дискутирани ли са решения за справяне с проблема на европейско ниво?

В последните месеци неколкократно поставям въпроса с непоносимата цена на енергията пред европейския комисар по енергетика Кадри Симсон. Да, има мерки на ниво ЕС, които могат да понижат цената на електроенергията и за които сме настоявали с колеги. Става въпрос за отпускане на допълнителни квоти за въглеродни емисии от страна на Европейската комисия, с което ще се увеличи предлагането на пазара и цената им ще намалее. По този начин и ТЕЦ-овете, които са задължени да купуват такива квоти, ще произвеждат по-евтин ток.

Но основните инструменти за бързи мерки за справяне с кризата са в компетентностите на правителствата. Те сами определят данъчната и социалната си политика, дългосрочните договори за електроенергия и доставка на природни ресурси, както и разпределянето на средствата, получавани като приход от продажбата на въглеродни емисии, които за 2021 г. са с 10 млрд. евро повече за целия ЕС спрямо 2020 г.

От октомври 2021 г. Комисията стимулира правителствата да използват директни финансови добавки за бизнеса, данъчни облекчения, държавна помощ за големите. Все неща, които настоящият ни кабинет финализира като мерки едва в последните няколко дни. Това забавяне от 3 месеца може да се окаже пагубно за много предприятия.

Радвам се, че от групата на ЕНП успяхме да се преборим за включване на инвестициите в природен газ и ядрена енергия като устойчиви. Целта беше да се улесни производството на електроенергия от тези източници, което да гарантира стабилност на пазарите в следващите 20 - 30 години, докато ВЕИ и новите технологии като водород навлязат трайно и икономически обосновано.

Друг не по-малък проблем е рязкото повишение на цените на строителните материали. Според Вас какви стъпки трябва да се предприемат за справяне с това предизвикателство? По какъв начин скокът ще повлияе върху големите инфраструктурни проекти в Европа, има ли риск за тях?

Покачването на цените на електроенергията води до неравномерно увеличение на стойностите на различните стоки и услуги. В тежки индустрии, много от които са свързани със строителството, електричеството е около 20 - 30% от производствената стойност, докато за по-малки бизнеси и в сферата на услугите то е под 10% от крайната стойност на продукта. Тоест една от причините за скока на цената на строителните материали са разходите за електроенергия. Ако успеем да овладеем и свалим цената на тока, това ще се отрази благоприятно и върху цената на строителните материали.

В по-дългосрочна перспектива европейските политики по декарбонизация също ще оказват натиск нагоре върху стойностите на строителните материали, но и на всички суровини. В групата на ЕНП сме застъпници на разумния и премерен подход, за да не изгуби европейската индустрия конкурентоспособност. За мен е логично безплатните квоти за емисии на парникови газове да останат в определен размер, докато Механизмът за въглеродна корекция по границите не докаже, че може да работи ефективно и не бива заобикалян. Би било самоубийствено в амбициите си за „зелен” преход да позволим европейската индустрия да стане жертва на евтин внос от трети страни от компании, които не плащат регулаторно наложената цена на въглерода при производство.

Какво е становището Ви за Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) на България? Кога според Вас страната ни ще получи средства по него?

Тези планове бяха замислени най-вече като помощ за възстановяване от пандемията. Идеята беше с тях да се помогне на държавите да подкрепят бизнеси, като в същото време им създадат стимули да се модернизират.

България е сред малкото членове на ЕС, които не получиха средства през 2021 г., за да подпомогнат своите бизнеси. Като се има предвид, че за пореден път входирането на Плана в ЕК се бави, най-вероятно няма да получим пари до есента. Това е най-голямата загуба. Средствата ще дойдат в пълния им размер, но не е ясно кога. Практически българският бизнес ще премине през цялата криза, без да може да се възползва от европарите.

За експертите и колегите в Брюксел е трудно да разберат защо един почти завършен план, какъвто бе оставен през месец април м.г. от правителството на ГЕРБ беше хвърлен в кошчето за боклук и преправен изоснови набързо. Желанието за промяна на всяка цена без задълбочени анализи и цялостна стратегия за този голям ресурс доведе до оценката на Европейската комисия от 43 страници с общо 270 забележки. Дано следващата версия, която трябваше да бъде входирана в средата на януари, но отново се бави, да е качествено по-добра и най-сетне жизненоважните инвестиции достигнат до икономиката ни през тази година.

Какви пари може да очаква България от Бюджета на ЕС за 2022 г.?

За съжаление не много. Политическият хаос през 2021 г. и служебните правителства забавиха сериозно процесите по договаряне на средства. А това е още по-неприятно, като се има предвид, че финансовите потоци от ЕС през следващите години ще са рекордно големи. Причината е, че успоредно с Многогодишната финансова рамка 2021 - 2027 заради пандемията ЕС договори безпрецедентен пакет за възстановяване на икономиката, като парите по него ще се използват до 2025 г.

За България по седемгодишния бюджет са предвидени 16,7 млрд. евро, а по линия на Плана за възстановяване и устойчивост – 12,4 млрд. евро (9,2 млрд. евро безвъзмездни). Тук идва и проблемът – липсата на одобрен ПВУ, за което говорихме, се отразява в забавяне на договарянето с ЕК на оперативните програми. Първо се фиксира рамково споразумение за целия период, а след това отделни програми, приоритетни оси и средства по години.

Всичко това означава, че свежи европейски пари може да очакваме евентуално в края на 2022 г., и то ако правителството заработи на бързи обороти по темата. Забавянето за мен е признак на грешна приоритизация. Без значение кои сектори настоящият кабинет намира за най-важни, не може да си позволим да бавим ресурса от Европа, защото той е най-надеждният външен финансов стимул за икономиката, който може да достигне над 5% от годишния БВП. Вариантите от тук насетне са два: да увеличим външния дълг, за да набавим тези средства, или просто държавата да инвестира с много по-слаби темпове от предишни години.

Какво е мнението Ви за Конференцията за бъдещето на Европа? Къде гражданите на Съюза виждат проблеми? Как според Вас може да се подобри работата на европейските институции, а и тази на Вас – евродепутатите?

Конференцията е най-голямото и отворено упражнение по пряка демокрация в Европа, в което решенията идват и се взимат в резултат на участие на всички граждани, които желаят. Това засилва доверието и легитимността на европейската интеграция. От две години участвам активно в процеса и имам отговорността да бъда сред тримата български евродепутати в пленарното заседание на Конференцията.

Трябва да признаем, че в предизвикателни времена като днешните, когато Европа е атакувана по всевъзможни начини и кризи, имаме нужда от внимателен анализ на посоката на развитие на ЕС, за да повишим доверието на европейците в него.

Работата е разделена на девет тематични сектора, в рамките на които се обсъждат много конкретни промени в ЕС – нови компетентности, политики и програми за финансиране. Или пък отпадане на някои и по-малко координация по определени теми.

Отдавна твърдя, че трябва да се направят промени в структурата на европейската демокрация и на ЕП, така че да има по-реално разделение на управляващо мнозинство и опозиция. Това ще динамизира дебатите, ще повиши интереса към европейската политика и ще анагажира много повече граждани със случващото се в ЕС. Все пак над 50% от законодателството, приложимо в България, произхожда под една или друга форма от ЕС.

Виждате ли възможност за съвместни инициативи с Камарата на строителите в България?

Строителната индустрия в България е традиционно здрав стълб на икономиката. Но политиките за декарбонизация и устойчивост, които са в ход, ще са голямо предизвикателство за всеки един бизнес у нас. Нужно е строителният бранш да се подготви за предстоящите регулаторни и инвестиционни промени, за да запази и увеличи конкурентоспособността си. Всяка инициатива в тази посока е смислена и бих съдействала с каквото мога.

Какво ще пожелаете на читателите на вестник „Строител“?

На читателите на в. „Строител“ и на всички българи пожелавам 2022 г. да донесе поводи за оптимизъм и да засили чувството ни за солидарност и желание за принос към обществото.