Home Българите по Света Историкът Наум Кайчев: Илинденско-Преображенското въстание има дългосрочни последици

Историкът Наум Кайчев: Илинденско-Преображенското въстание има дългосрочни последици

За годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и неговото значение за съвременна България, Агенция „Фокус” разговаря с Наум Кайчев, историк и член на Управителния съвет на Българско сдружение на родовете от Македония.

интервю на Зорница Полеганова

Фокус: По повод годишнината от Илинденско-Преображенското въстание, защо се е стигнало до него и какви са били последиците?

Наум Кайчев: Това е един общ стремеж на българското население в Османската империя, в Македония и Одринска Тракия за постигане на по-добър политически статут в случай на автономия, в рамките на Османската империя, което ще им даде възможност да имат едно по-бързо и по-европейско развитие. Всички имаме защо да мислим, че нашето битие е следствие на преживяното преди 109 години.

Фокус: В исторически план, какво е неговото значение?

Наум Кайчев: Формално погледнато, въстанието не успява, то бива потушено и като цяло условията не се променят значително и след него, тоест и Македония и Одринска Тракия продължават своето развитие в рамките на Османската империя. В резултат на въстанието са въведени и така наречените Мюрщегски реформи, но те са твърде ограничени и само частично променят положението там, с въвеждането на европейски съветници и наблюдатели и във финансовата, и във военната сфера. Като цяло не се променя животът на населението. Въстанието има по-дългосрочни последици. Те са свързани с демонстрираната възможност за провеждането на мащабно въстание, мащабно военно начинание и водят към следващите елементи от Балканската история, в случая по-кардиналното решаване на въпроса с Османското наследство на Балканите, чрез Балканските войни.

Фокус: Вие сте член на Управителния съвет на Сдружението на родовете от Македония. Кои са фамилиите, най-силно свързани с Илинденско-Преображенското въстание?

Наум Кайчев: Много от членовете и симпатизантите на Българското сдружение на родовете от Македония, са свързани без съмнение с тези епизоди. Самият аз съм свързан родствено с Христо Цветков, който е ръководител на ВМРО. Селото, от което аз произхождам, както и целият Костенски край, участват масово в Илинденско-Преображенското въстание и голяма част от хората там са свързани и произлизат от родове участвали в него. Родът Дрангови, както и други родове, са свързани със самото Илинденско-Преображенско въстание.

Фокус: Според вас, интересуват ли се младите хора от историята?

Наум Кайчев: Като цяло има едно увлечение към по-друг тип знания за обществото, свързани повече със социалните науки. Може да се каже, че към историята все още има интерес и тя има своето място в изграждането на днешна България, включително и на днешната младеж.

Фокус: По какъв начин може да се привлече вниманието им към миналото, което е от значение?

Наум Кайчев: Преди всичко с нейното свързване с днешните проблеми на България и на съвременното наше общество. Може би прекалено се историзира и се пренася като елемент от миналото, докато всъщност много от измеренията на нашето настояще са свързани с историческите събития и с явления и процеси, които са протекли в миналото. С други думи, ние живеем днес, по този начин, поради различни причини, които са се случили в миналото. Да кажем България би била една доста по-различни днес в случай, че Илинденско-Преображенското въстание имаше друго развитие. В резултат на въстанието и свързаните с него различни войни и техният край от второто десетилетие на ХХ век, България е имала един съвсем друг тип общество и е била една относително средна по размер държава.

Фокус: Сдружението издаде биографията на Гоце Делчев, написана от Пейо Яворов. Кои са най-ценните спомени на съвременници на събитията от 1903 година, според вас?

Наум Кайчев: За въстанието има огромен корпус от документи и те са издавана при тези вече близо 11 десетилетия. Биографията на Гоце Делчев, макар и не непосредствено засягаща, не е фокусирана конкретно върху въстанието, е в самото начало на тази огромна литература за Илинден, която се появи след това. Трябва да се каже, че продължават да се публикуват много сведения, много спомени, включително и в София, и в Скопие. В София наскоро излязоха спомени на Георги Попхристов, един от ръководителите на въстанието в Леринска околия и изобщо много видна личност в историята на националноосвободителното движение в Македония. В Скопие бяха публикувани спомените на Димитър Мирчев, един от най-близките другари на Гоце Делчев, който се е срещал с него непосредствено преди гибелта му. Има голям корпус от документи, от исторически извори за въстанието и за обстоятелствата около него, които са безкрайно интересно четиво, не само за специалиста-изследовател, но и за всеки интересуващ се гражданин и всеки любознателен читател.

7 август 2012

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

Последни Новини

Коментари