Арх. Здравков, Програма за София бе одобрена от Столичния общински съвет (СОС). Тя определя усвояването на финансирането от ЕС в следващите 7 г. С какво документът е по-различен от досегашните интегрирани планове за градско възстановяване и развитие (ИПГВР)?

В изпълнение на методическите указания на Министерството на регионалното развитие и благоустройството СОС прие Плана за интегрирано развитие на общината (ПИРО), известен и като Програма за София. Документът ще осигури трайно насочване на привлечените европейски средства в периода 2021 - 2027 г. В него са определени три стратегически цели – по-устойчиво развитие и подобрена свързаност, повишаване конкурентоспособността на общината и растеж на икономиката на знанието, както и развити социална и културна среда. За постигането им са формулирани 5 основни приоритета и 14 специфични цели. ПИРО като част от системата от стратегически и програмни документи интегрира регионалното и пространственото развитие. Той служи за определяне на актуалните проблеми, нуждите и потенциалите за просперитет на районите, общините и населените места, които се отчитат при разработването на инвестиционни програми и финансови инструменти, включително съфинансирани от фондовете на ЕС.

ПИРО беше изготвен за цялата територия на общината, включително и в зоните за влияние в Югозападния район за планиране и агломерацията на СО. Съществената разлика от предходния период на планиране е дефинирането на приоритетни зони за прилагане на интегриран подход за конкретни градоустройствени единици, чрез които ще се осъществи пространствената интеграция на предвидените интервенции за осъществяване на поставените цели. За разлика от зоните за въздействие в предходния стратегически документ ИПГВР, където акцентът беше върху зони с преобладаващ социален характер, с потенциал за икономическо развитие и такива с публични функции с висока обществена значимост, броят на приоритетните зони за въздействие в ПИРО не е ограничен. Това ще дава възможност при бъдещото прилагане на Програма за София да се идентифицират повече на брой, но по-малки по териториален обхват зони, в които да се получи по-добра концентрация и синергични ефект от приложените действия.

Докъде стигна изготвянето на работния проект за обновяването на пл. „Света Неделя”?

Проектът за реконструкцията на площада и прилежащите му пространства за мен като главен архитект е най-ключовата намеса в сърцето на столичния град. Предизвикателството пред студио „Фуксас“ бе да върне това важно място обратно на хората. Документацията бе предадена от италианския екип и в момента се провежда съгласуването й с всички заинтересовани ведомства, контролни органи и експлоатационни дружества.

Идеята за проекта на архитект Масимилиано Фуксас се базира на задълбочения исторически анализ, от който ясно изплуват характеристиките на мястото, предназначено още през римския период за главен площад. Факт е, че София заслужава интелигентно, устойчиво и приобщаващо планиране в съответствие с най-новите европейски директиви, отнасящи се до градското развитие. Тази цел ще бъде постигната чрез вплитане на съвременната идентичност на столицата с нейното културно наследство. Устойчивият и рационален дизайн на проекта ще осигури пълноценно социално взаимодействие в тази част от града.

Предложената намеса има за цел да върне фокуса върху римското наследство, което е останало скрито под насложени по-късни пластове. Новият площад, който ще бъде изграден около катедралния храм „Света Неделя“, ще придаде завършен вид на пространството, силно нуждаещо се от подобна промяна. Трансформацията на пл. „Св. Неделя“ ще интегрира археологическото, културното и градското наследство и ще даде ярка идентичност на това символично място на българската столица.

В София се изпълнява програма „Културно наследство“. Какъв е интересът към нея, колко обекта са обновени досега? Какво се планира за 2022 г.?

Програмата стартира през 2019 г. по инициатива на кмета на Столичната община, като работата продължи и през 2020 - 2021 г. Основната й цел е да подкрепя усилията на гражданското общество за опазване на недвижимото културно наследство на територията на СО и да насърчава собствениците на недвижими културни ценности да предприемат необходимите мерки по съхраняването, реставрацията, консервацията и социализацията им. Програмата включва следните дейности: заснемане и обследване на строежа и съставяне на технически паспорт, изготвяне на задание за проектиране, подготовка на инвестиционни проекти за укрепителни и консервационно-реставрационни работи и социализация на обекти – недвижими културни ценности, упражняване на авторски надзор по време на строителството за обекти – недвижими културни ценности от категории „национално значение“, „местно значение”, „ансамблово значение“ и „за сведение”.

Първите сгради, за които стартираха проучвателни и проектантски дейности, са Националният студентски дом - пл. „Народно събрание“ 10, Административната сграда на БАН - ул. „Московска“ 13-13А, Институтът по балканистика с център по тракология – БАН, ул. „Московска“ 45.

През 2021 г. вследствие на широката информационна кампания инициативата „Културно наследство“ привлече 21 кандидати. Предстои заседание на Програмния съвет, който ще одобри списъка на сградите за целево финансиране през 2022 г.

СОС прие Наредба за градската среда на Столичната община (НГССО), както и стандарти към нея. Предвижда ли се въвеждането на допълнителни изисквания, за кои елементи на градската среда, кога ще станат факт?

Уникалният характер на града е съвкупност от всичко, което намираме за ценно – обществени пространства, паркове, специфични и интересни зони, отделни забележителни и емблематични сгради. Тъй като населените места въплъщават, материализират непрестанно физическата история на живота на мястото и на хората в него, е много важно онези, които планират, проектират, формират градската среда, да го правят, съхранявайки неговата идентичност. Само чрез нея даден град, отстоявайки себе си във времето, успява да съхрани самия смисъл на съжителството на обитателите му като единна общност. В тази връзка Направление „Архитектура и градоустройство“ (НАГ) възложи изработването на три нови стандарта. Те са насочени към създаване на единна визия на уличните настилки, елементите на градско обзавеждане и на графичното оформление на номерацията на жилищните сгради в кварталите с комплексно застрояване. Целта е изготвяне на набор от типови решения за осигуряване на комфортна и устойчива градска среда за пешеходци, велосипедисти и лица с намалена подвижност при отчитане на удобствата за експлоатация и естетиката на градските пространства. Те се систематизират в единен стандарт, норми и правила, системи и детайли, типология на материалите и елементите на комплексното благоустройство при спазване на изискванията на ­НГССО. Основните принципи за проектиране, заложени в стандартите, са: осъществяване на приемственост в подчертаване и изява на ценностите на града, наследени в хода на неговото развитие; прилагане на комплексност, ансамбловост и хармония в подбора на елементите и свързването на пространствата в града; съобразяване с принципа за мащабност и съразмерност на елементите и пространствата; респектиране на стиловото единство; и поддържане на автентичната характеристика на пространствата.

Възложените три стандарта са изработени и предадени от екипа, спечелил обществената поръчка, като пред НАГ предстои проверка относно тяхното съответствие със законовите изисквания и подлагане на обществени консултации преди внасянето им в СОС.

Докъде стигна развитието на пешеходните зони в столицата?

Ще свържа въпроса Ви отново с проекта за реконструкция на пл. „Св. Неделя“. Стратегията ни за трансформация на това знаково място не цели неговата комерсиализация, а да се осигурят всички липсващи пешеходни връзки между търговските зони, които са разположени около площада – в обхвата на бул. „Витоша“, ул. „Пиротска“, бул. „Александър Стамболийски“ и бул. „Цар Освободител“. Пешеходното пространство по протежение на сегашния бул. „Княгиня Мария Луиза“ е планирано да бъде удължено в следваща фаза до джамията Баня Баши и градината пред Централна минерална баня. Освен това е предвидена допълнителна пешеходна зона на част от бул. „Александър Стамболийски“, за да се насърчи развитието на бизнеса по една от основните оси в западно направление.

Гъвкавостта на новопроектираното пространството позволява провеждането на големи събития и изложби, редуващи се със зони за игра, водни елементи, места за срещи и райони за почивка. Така пешеходните потоци в рамките на площада се свързват безконфликтно с маршрутите на обществения транспорт, което осигурява безопасност при преминаването на трамваите през цялото пространство ведно с необходимите интермодални спирки.

Според Вас има ли и кои са належащите изменения в Закона за устройство на територията (ЗУТ) и по отношение на нормативната уредба?

С последното решение на Конституционния съд от 4 ноември 2021 г. относно законодателната промяна, направена със ЗИД на ЗУТ, ДВ, бр. 21 от 12.03.2021 г., и отмяната на нормите на чл. 148, ал. 16 и чл. 178, ал. 3, т. 5 от ЗУТ, следва в спешен порядък да бъдат анализирани последиците, предизвикани от дългогодишната практика в големите градове, включително и в София, където под натиска на инвестиционните инициативи на собствениците на имоти бяха издавани разрешения за строеж при неприложена улична регулация, респективно бяха въвеждани строежите в експлоатация при липсата на изградена улична мрежа. Резултатът за нашия град бе луксозни и красиви сгради, до които се достига по неосветени и покрити с прах и кал „улици“, обслужвани от изгребни ями. Тази практика от последните три десетилетия доведе до появата на множество инициативни комитети и граждански сдружения на собственици на новопридобити имоти, които съвсем справедливо протестират срещу неблагоприятните условия за живеене, свързани именно с липсата на изградена инфраструктура до имотите им. Правото на собственост се гарантира от Конституцията като „основно” и е неприкосновено, но упражняването му не може да води до накърняване правата на други лица и да влиза в разрез с обществения интерес в по-голяма степен от необходимото. В тази връзка при следващите промени в ЗУТ следва да се намери балансът между частния и обществения интерес, който в област­та на устройственото планиране и строителството безспорно е приоритетен.

Започна ли работата по бюджета на НАГ за 2022?

Непредсказуемостта в сегашните икономически условия и неясният времеви хоризонт на предстоящата постепидемична криза, предсказана от финансовите експерти, няма да позволят на СО да разчита на същия бюджет за провеждане на програмата за инвестиционно отчуждаване и обществено строителство. Така въпросът за създаване на нови градоустройствени инструменти за мобилизиране на скритите потенциални ресурси на столицата става все по-спешен.

Очевиден факт е, че изграждането на зелената, социалната и инженерната инфраструктура в СО изостава от стресиращите темпове на реализация на частните проекти в териториите, обект на засилен инвеститорски интерес. Реализацията на благоустройствени проекти в очакваните от хората мащаби е доста сложна, а често и невъзможна, разчитайки само на ограниченото финансиране от местния бюджет. На фона на тези факти подпомагането на изграждането на публична инфраструктура е възможно чрез въвличане на общите усилия на предприемачите в създаването на нов целеви фонд, който да насочи умело инвестициите в отчуждаване на частни имоти и вложение в подобряване на градската среда. Промяната следва да бъде разгледана и в контекста на забраната за подобно пренасочване на бюджетни средства в чл. 17, ал. 1 от Закона за публичните финанси „Постъпленията не са целеви и служат за покриване на плащанията” по отношение на данъчните и неданъчни приходи, с изключение на даренията. След създаване на необходимата правна рамка захранването със средства за подобен фонд може да става от таксите за администриране на строителния процес, въвеждане на политика на динамика в зонирането на административните такси, глоби и санкции, както и целево финансиране от бюджета на СО.

Как планирате да продължи съвместната Ви дейност с Камарата на строителите в България (КСБ) и по-специално с най-голямата регионална структура на организацията – тази в София?

Доброто партньорство между КСБ и Столичната община е начинът за справяне с многостранните предизвикателства пред урбанизацията на града ни. В същото време имам амбицията съвместно с моя екип и предприемачите и строителите в България да даваме на всички наши съграждани максимално добро качество на градска среда и трайно да подобряваме общото икономическо, социално и екологично състояние на София. Тези предизвикателства не могат да бъдат посрещнати, ако спешно не стартираме промяна на общите ни приоритети за пространствено развитие, като стъпим в бъдещето от много по-високо спрямо настоящото ниво.

Четете ли в. „Строител” и полезен ли е той за работата Ви? Какво ще пожелаете на нашите читатели?

Вестник „Строител“ е посланик, чрез който професионалистите могат да стигнат до политиците и администрацията, които пряко са ангажирани в осъществяването на общите управленски стъпки във всички сфери, като мобилност, жилищна политика, развитие на социалната и техническата инфраструктура. В този смисъл целите и усилията ни са общи и са свързани с подпомагането и намирането на спешни краткосрочни и дългосрочни решения за пространственото развитие на града.

Пожелавам на всички топли, спокойни и обични коледни празници. Може би се колебаем да направим необходимите промени, за да не загубим това, което имаме. Но трябва да осъзнаем парадоксалния факт, че ако не променим начина си на живот, не създадем нова мобилност, не приоритизираме устойчивото си развитие, ще причиним непоправими щети на града. За да получим по-качествен живот в бъдеще, трябва да предприемем необходимите промени, а ние като професионалисти имаме шанса да сме участници в този важен процес за нашето поколение.