Застрашено е изпълнението на общински проекти на стойност 2,2 млрд. лв. Стряскащата с размера си цифра бе съобщена след заседание на Управителния съвет на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) в края на януари. На заседанието кметовете са поставили акцент върху проблемите, възникнали с повишението на цените на строителните материали и услуги. По изчисления на местните власти риск има за поне 110 проекта в над 70 общини – те са за пътни ремонти, за благоустрояване и реновация на публични сгради – все обекти, които се изпълняват със средства от ЕС.

[caption id="" align="aligncenter" width="800"] Програмата за развитие на селските райони подкрепя 232 от 265-те общини[/caption]

Някои от тях са замразени в движение, други не могат да стартират,

защото цените на строителните материали скочиха с повече от една трета и продължават да вървят нагоре, а и разходите за заплащането на труда в сектора растат.

Добра новина е, че Управителният съвет е решил, че Сдружението ще продължава да се бори за спешното справяне с проблема, включително и да настоява за осигуряване на необходимия ресурс от държавния бюджет. Ще се търси и методическа помощ от Агенцията по обществени поръчки за индексиране на процедурите за строителство.

Още преди това в становище по законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2022 г. НСОРБ предложи изрично създаването на разпоредба със съдържание, която да урежда компенсирането на финансов недостиг по договори за възлагане на обществени поръчки в резултат на ръста на инфлацията през 2021 г. и 2022 г. Там бе посочено, че се очаква създаването на възможност бенефициентите – бюджетни организации по програми, съфинансирани от европейските фондове, да могат да кандидатстват за еднократно увеличение на съфинансирането от страна на бенефициента пред съответния Управляващ орган (УО). Идеята е съфинансирането да е от централния бюджет чрез сключване на тристранно споразумение между УО на оперативната програма, министъра на финансите и съответния бенефициент-бюджетна организация, като не може да надвишава 40 на сто от размера на договора за безвъзмездна помощ.

[caption id="" align="aligncenter" width="692"] Има редица големи инфраструктурни проекти, за които по разчетите на КСБ са нужни допълнително около 600 млн. лв.[/caption]

В подписания в края на януари протокол между НСОРБ и МФ за параметрите на Бюджет 2022 това предложение остава в графа „неотразени“, т.е. не е взето под внимание.

Междувременно екипът на НСОРБ публикува традиционния си годишен Анализ на изпълнението на общинските проекти по националните програми с европейско финансиране за срок от 2014 г. до края на 2021 г. Документът обобщава данни за отделните програми, за приключилите инвестиции и разплатените към общините средства.

От разработката става ясно, че към края на 2021 г.

местните администрации са сключили над 4000 договора с европейско финансиране на обща стойност над 7 млрд. лв.

Безвъзмездната помощ по тях е 6,2 млрд. лв. Собственият принос на общините е почти 840 млн. лв., или около 12% от целия размер. Същият е основно по ОП „Региони в растеж“ (ОПРР) и ОП „Околна среда“ (ОПОС), където местните власти са съфинансирали със 703 млн. лв., което представлява 84% от всички вложени пари. Изчисленията показват, че договорите по ОПОС са и тези с най-висока стойност – почти 3 млрд. лв., представляващи над 41% от стойността на всички, сключени от общините.

[caption id="" align="aligncenter" width="648"] Общините реализират проекти за пътни ремонти, за благоустрояване и реновация на публични сгради[/caption]

27% е делът на договорите по ОПРР, 20% на тези по ПРСР.

По Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Норвежкия финансов механизъм за периода 2014 - 2021 са одобрени 46 общински проекта за 52 млн. лв., стойността на безвъзмездните пари по тях е над 49 млн. лв.

За целия програмен период изплатените към общините суми възлизат на над 4 млрд. лв., или около 64% от стойността на БФП по сключените от тях договори. Най-малък е делът на плащанията по ОПОС и ПРСР – под 60% от БФП по проектите, което може да се обясни с по-късното стартиране на инвестициите, както и с по-бавните темпове на работа на разплащателната агенция.

„Така практически оставащите за разплащане над 2,2 млрд. лв. през 24-те месеца до края на програмния период

изискват въвеждането на екстремни темпове по реализацията на проектите,

за да може да се усвои целият договорен ресурс както на общинско, така и на ниво Управляващи органи, особено по инфраструктурните инвестиции, които са зависими както от метеорологичните условия, така и допълнително комплицирани от ръста на цените в строителството“, обобщават от НСОРБ.

Документът анализира конкретно и данните от 2021 г. Сключените от общините договори в последната година са 642 на стойност почти 370 млн. лв. Същите са близо 16% от общия брой за програмния период. Плащанията към общините са 791 млн. лв., представляващи близо 20% от общо разплатените средства за периода 2014 - 2020 г. В сравнение с 2020 г. ръстът в плащанията е 3%, или в абсолютна стойност около 250 млн. лв. в повече. Въпреки това следва да се отбележи, че плащанията като обем остават доста под разплатените над 1,4 млрд. лв. през 2019 г.

Както е известно, освен общински има и редица големи инфраструктурни проекти във ВиК и пътния сектор, за които по разчетите на Камарата на строителите в България са нужни допълнително около 600 млн. лв. След като решението на проблема бе отложено от служебния кабинет, той остава на дневен ред за правителството на Кирил Петков. Оптимизъм има единствено в обещанието на вицепремиера и министър на регионалното развитие и благоустройството Гроздан Караджов, който при представянето на приоритетите на ведомството в началото на януари обяви, че държавата ще изработи механизъм за индексиране на цените, за да стане възможно довършването на проектите от периода 2014 - 2021. А през седмицата регионалния министър съобщи, че се създава и работна група за търсене на решение на проблема.