Home Българите по Света Защо Македония е българска

Защо Македония е българска

Текст от блога на Мартин Чорбаджийски

Текстът излиза в дните, когато се разгоря поредната македонистка провокация към България.

Провокиран от отношението на някои наши сънародници към Македония и вековните борби на българите в нея за свобода, реших да напиша тази скромна бележка за това защо аз мисля, че Македония е българска, била е българска и винаги ще е българска.

Македония е българска територия още от средата на IX век, когато след успешни военни действия на българския владетел хан(кан) Пресиян, голяма част от Македония(Централна, Западна, както и долините на реките Вардар и Струма) попада в територията на българската държава. От този момент започва и българското присъствие по тези земи, което в следващите години се засилва в резултат на българските военни завоевания, както и бягството на немалка част от византийското население. Но дали този процес не започва по-рано?

През 80-те години на VII век българският вожд Кубер се настанява в земите на днешна Македония около гр. Битоля. След разпадането на Велика България част от българите остават в Панония. Те, както и част от потомците на пленниците взети от Византия, се вдигат на въстание срещу Аварския хаганат и след успешни военни действия се отправят към Византия. Тоест, макар и разнороден, съставът на отцепниците, поведени от Кубер е предимно български и още оттогава започва трайното им заселване в този район, въпреки византийските опити за тяхното ликвидиране (някои успешни, други не).

Не бива да забравяме и намиращите се в Македония славянски племена сагудати, берзити и драгувити, които принадлежат към т. нар. „българска славянска група“. Накратко българските претенции към Македония далеч не са отпреди 30-40 или 200 години, както някои „учени“ твърдят.

В началото на XI век България пада под византийско робство. Македония, както и всички български земи са включени в административната система на империята – разделянето на теми. Интересно как  тема България, включваща югозападните български територии, е с център Скопие – днешната столица на Република Македония е била призната за част от  българското землище даже и от византийските управници.

В следващите векове Македония последователно е включена във Втората българска държава, като на трона на България се качва и един цар от Скопие – Константин Тих, влиза в състава на Душанова Сърбия (за периода на неговото управление само) и е разделена между отделни отцепници, които обявяват своята власт в даден по-малък регион.

През епохата на османското робство българският облик на Македония не се променя, както свидетелстват преброяванията на македонските вилаети, българските училища като Велешкото българско училище. То е основано през 1845 г., преди да се появи Българската екзархия, която някои среди обвиняват, че „побугарявала македонците“. Също в своята книга „Материали по изучаването на Македония“ , известният български революционер от Македония Гьорче Петров подробно описва етническия състав на Македония , в която най-многобройно е българското население, а от „македонци“ и следа няма.

Белята идва в края на XIX и първата половина на XX век, когато започва и македонският въпрос, вследствие на Берлинския договор(01.07.1878 г.). В последвалите военни периоди Македония е заграбена от сърби и гърци, а след 1944 г. Георги Димитров и Йосиф Сталин изкуствено създават македонската нация. Интересно как до разрива Тито-Сталин родните комунистически водачи поддържат идеята за македонска нация, а веднага след разрива започват постепенно да се връщат към факта, че македонци е равно на българи.

Това, което искам да кажа е, че Македония е българска, защото в нея живеят българи. И днес те са там. Заслепени (но постепенно отърсващи се от лъжите) от репресиите на бившите агенти на УДБА и целия сърбокомунистически апарат. А в Егейска Македония техният брой значително е намалял, но и там българското съзнание все още се усеща – по паметниците, църквите, а даже и по хората.

Македония е българска, защото все още има хора като Мирослав Ризински, Драги Каров, Петър Колев, Виктор Канзуров, Миле Йовановски, Спаска Митрова, Лазар Младенов и много други, които не се отказват от своето българско самосъзнание.

Защото повечето хора не крият своята симпатия, когато на гости им дойдат българи и само македонската полиция и държавен апарат, под зоркия инструктаж на Белград, се опитват да създадат вражда между нас и нашите сънародници отвъд Вардар.

Затова не мога да разбера тези българи, които просто отписват Македония и решават, че трябва да ги оставим на произвола на съдбата. Да, но те забравят колко българи, знайни и незнайни, са загинали за тази свободна българска Македония и ако проверят своите семейни архиви съм сигурен, че немалка част от тях ще открият, че дедите им също са проливали кръв за тази земя, било във въстание, война, обикновена четническа или просветна дейност.

Затова България и Македония са едно и винаги ще бъдат, независимо от дистанцията, репресиите, насилието и нихилизма на управниците от двете държави, защото както е казала Ванга: „Там дека е текло пак ке тече, един народ, една държава“.

9 август 2012

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

Последни Новини

Коментари