Инж. Жиланов, в Горна Малина се строи, изграждат се къщи за гости и в 14-те населени места на общината. Някои от тях са известни в цялата страна, например с. Байлово.

Това е безспорно. Причината е, че общината ни е изключително перспективна. Тя е предпочитано място от много хора за живот и работа. Потенциалът ни се реализира, с което се променя и визията на територията ни. Убеден съм, че ще се превърнем в едно от най-привлекателните места в България. Първият фактор това да се случи е близостта на Горна Малина до столицата и възможността за изключително бързо и лесно придвижване. Второто е, че сме зелена община с ясна политика по отношение на управлението на околната среда, което дава на заселниците сигурност, че ще могат да живеят и отглеждат децата си в регион без тежки замърсявания. Ще припомня, че ние сме първата община, направила референдум срещу кариера за инертни материали в близост и именно след този „глас народен” тръгнахме по „зеления” път на развитие. И затова не правим никакви компромиси по отношение на замърсяващите производства, на депа за опасни отпадъци. Застанали сме твърдо зад идеята Горна Малина да е оазис край София.

Това, което днес е характерно за общината, е бурното изкупуване на всички свободни УПИ-та, които се появяват на имотния пазар. Идват много нови хора, които купиха терени или къщи, строят и остават трайно при нас, включително доста млади семейства с малки деца. Така че се наложи да разширим капацитета на детската градина в общинския център. В тази връзка реализираме проект за реконструкция, ремонт и благоустрояване по Програмата за развитие на селските райони и ни остават само някои довършителни работи. В момента нашите възпитатели се грижат за около 200 деца, а след завършване на строително-монтажните работи заведението ще може да приеме 350 малчугани. Това ни дава надеждата, че общината ще си остане млада не само по дух.

Сътрудничеството на в. „Строител” и Горна Малина датира от над 10 години. Знаем, че Ваша отдавнашна мечта е общината да стане енергийно независима.

Това е желание, което постепенно, с малки и по-големи стъпки ще превърнем в реалност. От дълго време се борим за усвояването на терените на военно поделение с отпаднала необходимост, което е прехвърлено на общината. На тази територия планираме да развием технологичен парк и демонстрационен център за иновативни проекти. Там ще представяме предимствата на пасивните къщи, различни видове екологични отопления, осветление на бъдещето, малки модели на кръгова икономика, изобщо всичко, което в идващите десетилетия ще стане масова практика. Надяваме се нашият проект да се случи, за да може хората ни да видят всичко това, да разберат ползите от нововъведенията и най-важното – да направят своя информиран избор за бъдещето на децата си.

И още – там ще направим малко селище от пасивни къщи, ще направим и голям развлекателен център на огромната площ от 837 декара. За съжаление връщането на тази отпаднала казармена територия се тълкува като нерегламентирана държавна помощ. Постановление на Министерския съвет гласи, че общината там не може да извършва икономическа дейност.

Целта ни е да направим там нещо хубаво за хората от цялата страна, за младите, за които предвиждаме строителство на обучителен център, където да се запознават с професии на бъдещето, с очакваните нови направления на икономиката и т.н. Битката да реализираме този проект продължава. Част от територията на бившите казарми попада в „Натура 2000”, за която също имаме идеи за изпълнение на велоалеи, конна база и др.

Газифицирането също е важна задача. Сега разглеждаме възможност, която се дава на общини, разполагащи със собствено газово дружество, подобно на Елин Пелин, да развиват бизнес в сферата в съседни населени места. Имаме принципно съгласие от кмета на Елин Пелин да си партнираме. Мисля, че това ще бъде по-краткият път за газифицирането първоначално на с. Горна Малина. Автоматичната газоразпределителна станция на „Булгаргаз” е само на 8500 м от нас и няма никакви пречки проектно и строително тази идея да се осъществи. Но ни предстоят тежки административни процедури.

От години на дневен ред е проблемът с водопроводната мрежа на общината. Има ли развитие в това отношение?

На практика сега, когато в държавата се промениха нещата, стартирахме работа и в това направление. Получихме финансиране от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда и започнахме строителството на водопроводната мрежа в общинския център. Подменяме я постепенно и изцяло, защото тя е силно амортизирана. Изграждането на тази инфраструктура е изключително трудно не само като инженерно решение. В Горна Малина освен наличието на голяма денивелация и на стръмни терени има и много скални масиви, които строителите трябва да преодоляват. Другата особеност и препятствие е, че улиците са засипани с дебел слой шлака, на места до 1 метър, от отпадъците на някогашния Металургичен комбинат „Кремиковци”. Третият проблем, с който трябва да се преборим, е, че по цялата дължина на селото преминава голям колектор за дъждовни и отпадни води. Той е със значителни размери и когато е необходимо да се пресича, изпълнителите се сблъскват със сериозни технически трудности.

Следващият етап от изграждането на нова ВиК мрежа ще бъде в с. Белопопци. То е известно със своя православен манастир „Свети пророк Илия“, осветен през 1909 г. Разположен е на около километър северно от селото сред живописна гледка. До него води стар път, който минава покрай обработваеми ниви и напомня на тези от разказите на Елин Пелин.

Реализирате ли проекти за подобряване на пътната инфраструктура в общинския център и в останалите 13 села с финансиране по Програмата за развитие на селските райони?

ПРСР много закъсня за нас. В първите четири години от изпълнението й за нашата община не се намери положително решение. Моето виждане е, че се реализираха проекти по ПРСР само в определени региони и общини. Горна Малина не беше от тях и не получихме финансиране за готовите си проекти по различните програми, а имахме нагласата и желанието на хората те да се случат. От всички постановления на Министерския съвет, с които се раздаваха държавни средства, ние не взехме нито лев. Това в значителна степен спираше развитието на общината.

В момента имаме проект за четири улици в селата ни Горна Малина, Априлово, Осойца и Долно Камарци. Строителните дейности ще стартират през пролетта при подходящо време.

Колко са издадените строителни разрешителни през 2021 г.?

Цифрата е показателна за интензивното развитие на общината, което коментирах в началото. Всяка година броят на строителните разрешителни се увеличава близо два пъти. Например за 2020 г. те са 43, а за 2021 г. – 78. Издадени са основно за еднофамилни къщи, за вили и за уплътняване на терените в бившите селскостопански дворове, където постепенно се обособяват малки икономически зони. Там успешно работят различни предприятия, които осигуряват поминък и на местните. Имаме предприятия за детски храни, за метолообработка, дърводелски цех, за млекопреработка.

Има ли безработица в общината?

На практика нямаме проблеми с безработицата. Освен в предприятията, които споменах, голяма част от хората ни са ангажирани в мащабните военни поделения наоколо. Забелязва се засилен интерес на младите към военната професия.

При нас са живи българските национални традиции, автентичното културно наследство, местният фолклор, възраждат се старите производства на мляко, сирене, мед, билки, и т.н. Успешно се развиват биоземеделието и селският туризъм.

Населението в 14-те селища наброява 6000, но през лятото достига и до 20 000. Как се справя администрацията с това рязко увеличение на жителите?

Така е, защото не всички се регистрират по постоянен адрес, което не е добре за общината. Нейният бюджет се формира от местните приходи и държавна субсидия на брой живеещи по постоянен адрес. Тази субсидия е за около 6000 човека, а на практика трябва да поддържаме различна инфраструктура понякога и за 20 000 души. Това се отнася и за събирането и извозването на битовите отпадъци. Ние искаме сами да решаваме проблемите си. Световните практики показват, че най-доброто управление на отпадъците е, когато самата община ръководи този процес и организира правилно разделното събиране от директния източник на замърсяването – дома, магазина, малкото предприятие. А когато отпадъците се разделят още в самото начало, ефектът е по-голям, най-вече за рециклируемите, зелените и биоотпадъци, които после се преработват до компост. За съжаление в България проблемът с битовите отпадъци по закон е решен на регионален принцип. В нашия са общините Горна Малина и Елин Пелин, като регионалното депо е в нашето землище. То вече е с изчерпан капацитет и сега търсим възможности за неговото надграждане. Провеждам срещи с проектанти, за да бъде реализирано.

Освен това работим и по голям проект по ОП „Околна среда“ за предварително третиране и компостиране на отпадъците, като ще осигурим необходимата техника и съдове за събиране на зелените и био­отпадъците и преработка до компост в съответната инсталация. Останалите, които ще преминават през сепариращата инсталация, ще отделят рециклируемите и съответно общият обем за депото ще бъде минимален.

Нека да поясня, че целта не е някаква печалба от тази дейност, а реалната възможност отпадъците, от една страна, да бъдат елемент от суровината за икономиката в перспектива, а от друга – да не замърсяват природата.

Кажете няколко думи и за образователната инфраструктура. Средното училище на Горна Малина е със забележителна история, то е създадено още през 1865 г., десетина години преди Освобождението на България от османско иго.

Гимназията ни е средищно училище с профилирано петгодишно обучение по стопанско управление и администрация „Сътрудник в малък и среден бизнес”. Училищната база е модерна и поддържана и включва и компютърни кабинети, библиотека, физкултурен салон и др. Децата освен образователното и езиково обучение (английски, немски и руски език) получават базисна и специализирана мениджърска подготовка, която им дава възможност да работят във фирмите като средни ръководни специалисти. Предстои ни да реализираме проект за около 220 000 лв. за иновативно отопление на класните стаи.

За училището в с. Априлово имаме спечелен проект за вертикалната планировка. Имаме и прекрасно функциониращи десет детски площадки.

Следите ли в. „Строител“ и съвместната ни рубрика с НСОРБ „Кметовете говорят“?

Отдавна съм констатирал, че вестникът на КСБ постоянно е на „гребена на вълната” за всичко, което става в българските общини, и най-вече какво се строи в тях, какви са пътищата, изграждат ли администрациите ВиК инфраструктурата, реновират ли училищата и детските заведения. Акцентът сега „Кметовете говорят” е много добро продължение и попадение на рубриката „Общини“. А какво иска да каже кметът на община Горна Малина? Иска да потвърди на хората от 14-те селища, че с екипа ми не сме работили и няма да работим „на парче”. Ние имаме цели, реализираме определени политики, изготвили сме перспективна визия за бъдещето на нашата община. В момента например тече обсъждането на плана за развитие на общината като основен документ за следващия програмен период. След интервюто с екипа на в. „Строител” и аз ще се включа в дискусията. Акцентите в този документ са развитието на инфраструктурата, която е сред проблемните теми за общината, залагаме реализацията на нови „зелени” политики, както и изпълнението на демонстрационния център за иновативни проекти. Включили сме и подмяната на уличното осветление с модерно и енергоспестяващо, изграждането на фотоволтаични паркове. Водим разговори с перспективни инвеститори, които искат да изграждат фотоволтаични системи на покривите на къщите.

Все още се виждат комини в общината, които пушат, но това ще продължи още известно време. Цената на дървата за огрев е по-ниска от останалите енергийни източници и тя не позволява на възрастното население да премине към алтернативно екологично отопление. Но и тук имаме амбиции – първо, да променим мисленето и след това заедно да стигнем до екологично решение.

Един голям плюс на общината е свързан с туризма. Имаме сериозна стратегия в това направление, където сме заложили и голям финансов и експертен ресурс. Смятаме да покажем на света, че община Горна Малина има всички предпоставки и възможности да приеме много посетители на територията си. Хидропаркът ни е показателен в това отношение. През лятото гостите в него надхвърлят 2000 човека на ден.

Ще изградим и нови велоалеи, защото се оказва, че и много столичани вече търсят нашите пътища и пътеки, за да карат своите велосипеди.

Ние имаме и традиции в спорта и наред с Арена „Горна Малина” и прекрасното футболно игрище ще ставаме все по-атрактивни както за нашите хора, така и за всички граждани на столицата и страната.