Г-н Панкин, каква е дейността и кои са основните приоритети на институцията, която ръководите?

Черноморската банка за търговия и развитие (ЧБТР) е създадена с двойния мандат за насърчаване на растежа и регионалното сътрудничество чрез предоставяне на заеми, кредитни линии, капитал и гаранции за проекти и търговско финансиране в публичния и частния сектор на страните членки. Подкрепата на регионалното сътрудничество е ключовата характеристика, която отличава ЧБТР от другите институции и гарантира, че мандатът на банката винаги ще остане релевантен.

Оперативният подход на институцията е насочен главно към запълване на нишите, които съществуват на финансовия пазар в Черноморския регион, с акцент върху бързото изпълнение на проекти, които са надеждни или финансово жизнеспособни. Нашият приоритет е въздействието върху развитието, което оперативните ни действия генерират в страните членки, а не максимизирането на печалбата на дружеството.

Търсим признание в световен мащаб и по-специално от нашите акционери, които очакваме да ни възприемат като една от видните институции за финансиране на развитието на региона Черно море. Предоставяме добре насочена помощ за решения на проблемите. Стремим се да постигнем доверие и да сме в значителна степен полезни за нашите партньори и клиенти.

По какво се различават банките за развитие от търговските банки?

За разлика от търговските банки ние не приоритизираме максимизирането на печалбата и затова сме готови да финансираме по-малко печеливши и дългосрочни проекти. Основният приоритет на ЧБТР е да постигнем като следствие от нашето финансиране въздействие върху развитието - създаване на работни места, увеличаване на достъпа до качествени здравни услуги, подобряване на условията на труд, на околната среда и засилване на регионалното сътрудничество.

Ние показваме гъвкавост, за да подобрим достъпа до клиентите и да се уверим, че отговаряме най-добре на техните нужди. Също така банките за развитие обикновено не бързат да се отдръпнат, когато клиентът изпадне в беда, а по-скоро се опитват да му помогнат при разрешаването на проблемите.

Кои са основните дейности, които банката подкрепя? Поставяте ли фокус върху инфраструктурни проекти?

Ние работим както с публични, така и с частни компании, които правят бизнес във всички сектори, с някои изключения, като тютюневата, алкохолната, хазартната и отбранителната промишленост, както и тази за опасни химикали или операции, включващи продукти, услуги и практики, които са неетични или незаконни според местния или международния закон.

Нашата настояща бизнес стратегия включва именно специален акцент върху дейностите на публичния сектор и основно върху развитието на инфраструктурата, включително и общинска такава. Защото вярваме, че чрез финансирането им можем едновременно да допринесем за икономическото развитие на страните членки и да увеличим значимостта на банката във всяка една от тях.

ЧБТР има за цел да повиши своята значимост за акционерите. В България конкретно се стремим да приведем приоритетите си в съответствие с приетата миналата година Национална програма за развитие „България 2030”.

Как пандемичната криза се отрази на финансираните от банката проекти?

Въпреки че пандемията все още продължава, досега тя не породи особени проблеми с качеството на нашето портфолио, тъй като всички наши клиенти проявиха устойчивост и успяха да продължат бизнеса си и да спазват финансовите си задължения. Търсенето на средства остана силно, но някои мащабни инфраструктурни инвестиции и други операции за разширяване на капацитета бяха отменени или спрени.

През март 2020 г. банката обяви преразпределение на 900 млн. евро в подкрепа на най-засегнатите. Кои сектори или програми се финансират в България по този план?

Когато пандемичната криза се разгърна през 2020 г., ние пренасочихме средства, за да помогнем преди всичко на секторите, които бяха най-много засегнати. Предвидихме повече ресурси за по-голямата част от страните членки, за да подпомогнем малкия и средния бизнес, както и да подкрепим съществуващите клиенти в справянето им с проблемите с оборотния капитал, за да не се спира работата.

В България предоставихме заем от 35 млн. евро за търговско финансиране на „Олива“ АД - водещия производител и износител на растителни масла, за новия им завод за раздробяване и екстракция на слънчоглед и рапица във Варна.

В момента работим с български обществени институции по нов финансов продукт, който ще предлага гаранции на българските търговски банки в подкрепа на кредитирането им за малките и средни предприятия.

Какво е портфолиото на банката в България и кои са основните проекти, които подкрепяте у нас?

Банката активно продължава да подкрепя икономическото развитие на България, която понастоящем се нарежда сред първите пет държави с отпуснато към момента финансиране от над 250 млн. евро. Нашето портфолио в страната е много разнообразно и обхваща проекти в инфраструктурния, енергийния и реалния сектор, както и в селското стопанство и в развитието на малък и среден бизнес.

 Някои от най-новите ни операции в България, освен споменатия проект „Oлива”, включват финансирането със 73 млн. евро за развитието на летище София и участието в емисиите на облигации на Българския енергиен холдинг и на Енерго Про, насочени към модернизирането на инфраструктурата за пренос на електроенергия и газ в България и на интерконекторните връзки със съседните страни.

През 2021 г. банката отпусна над 165 млн. евро на нашите български клиенти и подписа нови договори за над 120 млн. евро.

Какви са прогнозите Ви за развитието на българската икономика тази година?

Икономическите резултати в България надминават очакванията след спада през второто тримесечие на 2020 г. По-добрите темпове на растеж дават повод за положителни прогнози за 2021 г. След темпове, отчитащи стойности от 2,5% и 0,4% през първото и второто тримесечие на 2021 г., и настоящата инерция би било справедливо да се очаква годишният растеж да бъде около или малко над 4,5%. Въпреки че това е малко под средното за ЕС, трябва да се припомни, че свиването в България през 2020 г. (-4,2%) е било далеч по-малко от свиването в ЕС (-6,5%). Като цяло сред 27-те членки на ЕС само 11 държави, а сред тях и България, ще имат по-нарастваща икономика през 2021 г., отколкото през 2019 г.

Предвид наличието на ваксини едва ли е вероятно да има ново спиране на икономиката. Има някои твърдения, че неубедителните изборните резултати при Вас могат да имат отрицателно въздействие върху икономическите. Не смятаме обаче, че това ще се случи точно в България. Ниската база за по-нататъшен растеж, наличието на средства от ЕС, външното търсене и валутният борд са някои от факторите, подхранващи положителната перспектива за България.

Какви са според Вас икономическите перспективи в Черноморския регион на фона на пандемията?

За 2021 г. са много по-оптимистични, като се очаква всички страни да отбележат положителен растеж. Настоящата оценка е +3,3% при брутния вътрешен продукт. Нивата на ваксинация и способността да се поддържат икономиките напълно отворени ще определят степента и продължителността на възстановяване. Една от основните тежести занапред е, че пандемичните мерки изправиха страните пред нарастващ фискален дефицит и обществени дългове. Рано или късно ще бъде необходимо ребалансиране и това може да доведе до труден избор.

По-непосредствените опасения се отнасят до влиянието на натрупания дълг върху икономическата активност и благосъстоянието на хората в по-широк смисъл. Едно от притесненията е, че ако Федералният резерв на САЩ или Европейската централна банка променят програмите за количествено облекчаване, това ще доведе до ефект на външни влияния и някои държави може да се сблъскат с по-строги условия на финансиране и да бъдат принудени да ограничат разходите си.

Притесненията относно инфлационните рискове също нарастват и цените на облигациите на вторичния пазар могат да бъдат засегнати. Ако инфлацията в САЩ продължи, това ще се отрази отрицателно върху цената на облигациите, емитирани в щатски долари, и ще увеличи натиска върху лихвените проценти за развиващите се икономики, включително държавите членки на ЧБТР. Черноморските страни обаче не са в непосредствена опасност. Като цяло суверенните кредитни рейтинги на региона със закъснение отразяват устойчивостта. Досега те се задържаха въпреки експанзивните политики и икономическата рецесия.

Превод Антония Христова